Елитен и любителски спорт – политически и концептуални проблеми в България

Степента на свързаност между Спорта за всички и Спорта за високи постижения може много лесно да бъде онагледена с пример. По данни на УЕФА държави с население под 20 милиона души не се класират на големи първенства, освен ако играещите футбол поне веднъж месечно не са 3.5% от населението. В България този процент е 0.5.

Инфромацията беше изнесена от Павел Колев, който е бивш спортен директор на Левски, а сега работи в УЕФА. Той е част от Фондация „Център за стратегическо развитие на българския спорт“, чиято цел е не само да вкара бизнеса в спорта, но и да помогне за правилното управление на човешки и финансови ресурси.

Това не само дава отговор на някои от болезнените въпроси свързани с българския футбол, а и спорт като цяло, но и показва, че за да има Спорт за високи постижения и да има реални високи постижения, пътят преминава непременно през Спорта за всички.

Разбира се, подобна свързаност не е изненадваща, тя е логична. Нещо повече, тенденциите и проблемите, които има в Спорта за всички, нанасят и последици след това върху Спорта за високи постижения.

Това е резултат от грешни политики и липсата на политики като цяло. Съответно решението на проблемите в едната и другата област преминават през генерални и мащабни промени, тежки реформи и концептуална промяна на мисленето.

Понятия

Концепцията на „Спорт за всички“ като част от полето на  физическата култура и спорт е пряко свързана със съвременните  социални изисквания за хармонично развита личност, за запазване и укрепване здравето на населението, повишаване нивото  на физическата му подготвеност, работоспособност и творческо дълголетие, за формиране на здравословен начин на живот, профилактика на негативните явления при подрастващи и младежи.

Понятието „спорт“ е предмет на анализ и дефиниране на специалистите, изследващи физическата култура (Дашева, 2014; Желязков, 1966; Матвеев, 1999, 2005/1997; Ибрахимов, 2011; Фискалов и Черкашин, 2017). В резултат съществуват (и активно се прилагат) множество определения за него, много от които се различават съеществено. В. Паначев (2000) твърди, че в литературните източници се наброяват повече от 200 дефиниции за понятието „спорт“. Следователно в научната литература понятието „спорт“ не се разглежда еднозначно.

Първоначално то е характеризирало различни видове забавления, игри и други физически дейности, съчетани с отдих, включващи елементи на състезателност. Постепенно, под въздействието на различните форми на състезателна активност и редица други обекетивни фактори, то разширява своя обхват и получава по-детайлна същностна определеност, класификация и ясни функции. Заслужава внимание дефиницията, залегнала в Европейската спортна харта (European Sports Charter, 1992), около която се обединяват изследователите на спорта в своите мнения и теоретични определения.

Според хартата „спорт е всяка форма на физическа активност, която чрез организирана или неорганизирана форма на участие цели изразяване и подобряване на физическото и психическото здраве, създаване на социални контакти и постигане на резултати в състезания на всякакво ниво“ (European Sports Charter, 1992).

Неофициално определение за същността и дейността на движението може да се намери в рамките на програмата на Българската федерация Спорт за всички (БФСВ) за рамковия период 2021–2024 г., където спортът за всички е припознат като „баланс между невероятното развитие на високото спортно майсторство и спортуването за здраве, за добра форма, за рекреация, за продължителна дееспособност и дълголетие – спорт не само за млади и талантливи хора, но за всички – деца, хора в активна възраст, хора в неравностойно положение и хора от третата възраст“ (Програма БУЛФАР’2024).

Националната стратегия за развитието на физическото възпитание и спорта в Република България 2010–2020 (НСРФВС) утвърждава определението за (и частично – типологията на) понятието, като включващо „всички видове занимания с физически упражнения, спорт и туризъм“ и представляващо „основата на демократичното спортно движение като свободна и спонтанна дейност за удоволствие и отдих, подобряване на физическата кондиция, снемане на психическото напрежение, утвърждаване на здравословния начин на живот“ (НСРФВС 2010–2020).

Спортът за високи постижения е почти единствената дейност, която ви позволява да използвате в работата на тялото на рекордьора на възможно най-пълно ниво всички физически и психически ресурси.

Това дава възможност да се изследва границата на естествените човешки способности и да се определят възможности за целенасочено развитие на физическите способности на хората за използване в професионалната и обществена сфера и за повишаване на ефективността.

Концептуални проблеми

Следователно една от главните социални функции на спорта в съвременното общество е неговата биоадаптационна и психорегулативна роля, която осигурява на индивида необходимата му степен на двигателна активност запълноценнаизява във всички сфери на живота.

В съвременното общество с особена актуалност се откроява проблемът за съхраняване и укрепване на физическото здраве и психическото равновесие на отделната личност в новите условия, характерни за обществото.

Успоредно с това, развитието на обществото се характеризира с ярко изразена настъпателна стратегия за овладяване на природата и стремеж към “минимизиране” на физическите усилия на хората за сметка на тяхнотоумствено и духовнообогатяване.

С навлизането на науката и техниката във всички сфери на човешката дейност се създават предпоставки за хронично обездвижване и нарастващо психическо напрежение.

Научните изследвания през последните години доказват, че един от най-негативните продукти на научно-техническата революция е намалената двигателна активност (хиподинамията).

Тази дисхармония в съчетание с неконтролираното хранене, употребата наалкохол и тютюнопушенето, както и с някои екологични и стресови фактори на средата, са в основата на най-разпространените болести на цивилизацията: сърдечно-съдовите и раковите заболявания, хипертонията, психическите разстройства, пораженията върху опорно-двигателния апарат и много други.

Политически проблеми

Едно от общите неща, за съжаление, между Спорта за всички и Спорта за високи постижения е лошото състояние, в което се намират тези области. До голяма степен това е резултат от грешни или никакви политики.

Във фокуса на движението са практиките от областта на физическото възпитание, които са насочени към физическото развитие, оптимизиране на функционалното и психологическото състояние, усъвършенстване на физическата годност на различни възрастови групи с цел формиране на устойчива мотивация за занимания със спорт, създаване на необходимост от здравословен начин на живот и превръщане на физическата активност в навик.

Един от ефективните механизми за реализирането на подобни социални заявки е създаване на условия за максимално удовлетворяване на нуждите на различни групи и категории население в сферата на физическата култура и спорт чрез осигуряване на достъпност до физкултурно-спортни занимания.

Неефективната организационна структура на българския спорт през последните 20 години доведе до лавинообразно увеличаване броя на  спортните клубове и на българските спортни федерации без това да води до увеличаване на броя на занимаващите се със спорт.

Голяма част от спортните клубове се ръководят от самонаели се треньори, което води до занижен контрол и неефективна дейност. Занижен е интересът на БСФ към дейността на клубовете и липсата на методически контрол, в резултат на големия им брой.

Спортната инфраструктура в страната се характеризира с морално остарели съоръжения, лоша поддръжка и единични опити за ново строителство на спортни площадки и зали. Недостатъчен е броят на специализираните площадки по местоживеене, на велоалеи и други спортни съоръжения, които предоставят възможности за самостоятелно или организирано практикуване на спорт

Липсата на подходяща и достъпна спортна база се отразява демотивиращо върху практикуването и развитието на спорта за всички. Eпизодичното провеждане на масови прояви като дни на активното ходене, щафетни обиколки, кросови бягания, спускане с шейни и други са полезни като пропагандни акции, но те не решават трайно проблема за здравния статус и физическата годност на населението.

По данни на Eurobarometer, като ниво на физическата активност на гражданите, България се нарежда на последно място сред страните от ЕС, с едва 3% редовно практикуващи спорт и 58% никога не участващи в спортни дейности

Политическите и социално-икономическите промени на прехода засегнаха в най-голяма степен системата на високото спортно майсторство. Сериозни са проблемите в детско – юношеския спорт (ДЮС), като основен резерв на елитния спорт.

С изчезването на ЮСШ, работата с подрастващите в спортните клубове е напълно занемарена.Технологичното ниво на материалната база, качеството на подбора и на учебно – възпитателния процес в спортните училища (СУ) са далеч от научно обоснованите критерии и високите изисквания на професионалния спорт.

В страната функционират 21 СУ, от които 20 общински и едно държавно. В тях се обучават около 7000 ученици по 30 вида спорт.

Най-слабото звено в тази подсистема на високото спортно майсторство е качеството на подбора. Той се извършва въз основа на тестови програми и моделни характеристики от преди 20 години. Незначителен е броя на изтъкнатите спортисти от резерва в съставите на националните отбори на страната.

Няма как да има елитен спорт, без достатъчно любители

В съвременния свят човешките проблеми в областта на големия спорт се изучават сериозно и подробно. Спортът е самата среда, в която е възможно да се симулират различни експериментални ситуации и условия. Високите постижения действат и чисто психологически не само на отделните индивиди, но и на по-големи групи.

За съжаление, взаимодействието между Спорта за всички и Спорта за високи постижения в настоящата работа трябваше да бъде показано през проблемите в едната и другата област. Това ясно показва, че развитието и на двете направления е взаимосвързано.

Няма как да има добър подбор при Спорт за високи постижения, ако преди това няма достатъчна масовост в Спорта за всички. В същото време няма как да има много хора, които имат мотивация да спортуват за здраве, ако не са част от нация, в която спортните успехи на високо ниво са изведени на преден план, да се спортува е престижно, а атлетите и спортуващите хора имат по-добър статут в обществото

Борислав Орлинов