Центурът не е просто нещо. Хващаш противника с две ръце през кръста и го хвърляш над главата си. Трябва да знаеш как да го направиш, за да не нараниш себе си, а и противника. Това се учи по принцип с много тренировки. Има обаче случаи в които… просто го носиш в гените.
Разказвали сме много за двукратния олимпийски шампион Армен Назарян и неговия син Едмонд , който днес (3 април) излиза на тепиха в Будапеща в опит да спечели втора европейска титла при мъжете. Правили сме хиляди съпоставки на кариерите им, на стила им на борба.
Само че те продължават да ни изумяват. В колкото и различни епохи да живеят, Еди и баща му си приличат дори по този прочут центур.
През 2000 г., когато Армен триумфира на олимпийските игри в Сидни на финала прилага точно тази хватка. Датата е 27 септември, а “потърпевш” е Ким Ин-соб, който просто е безпомощен в силните ръце на Назарян.
4 години по-късно Армен не успява да приложи своята коронна хватка. Защо? “Треньорът ме извика и ми каза, че трябва да се откажа от нея, защото била опасна. Като съм ги вдигал надолу с главите, можели да паднат лошо и да се получи тежка контузия. Аз изпълнявах всичко перфектно, целта на центура е да те хвърля по гръб за 5 точки или туш. Имало е случай да си падат на врата или рамото, защото са се опитвали да се измъкнат. Получавали са се травми, но леки”, преди време разказа той.
