Любомир Синев: Искам да помоля политиците да се разберат и да спрат войната в Украйна!

Българската федерация по мотоциклетизъм започва представянето на своите състезатели от четирите дисциплини в рубриката си “Шампиони на две гуми”. Инициативата е част от предстоящата 100-годишнина на федерацията, която ще се чества през 2024 г.

13-годишният Любомир Синев е шампион на България в дисциплината “Ендуро Junior” за 2021 г. Любо е роден на 13.01.2009 г. Учи в 6-и клас в училището “Антим I” в Казанлък.

– Извинявай, няма как да не те попитам как един 13-годишен шампион през призмата на детската сетивност възприема това, което се случва в Украйна?

– За мен това, което се случва в Украйна, е страшно! И абсолютно безсмислено!

– Ако имаше възможност какво би казал на политиците, от които зависи разрешаването на конфликта в Украйна?

– Бих ги помолил да се разберат по между си.

– Ти си смело момче, щом на 12 години вече си с титла на републикански шампион! Ти знаеш как да побеждаваш от ранна възраст. Имаш ли представа как политиците губят баланса и влизат във война, за да постигнат очакваната от тях победа?

– Със сигурност политиците са се скарали, но това не е повод да обявяват войни! Според мен биха могли да си поговорят и да се разберат, да намерят решение! Войната е нещо страшно и от нея няма никакъв смисъл…

– Как се побеждава? Каква е рецептата, която би споделил с най-малките, които те първа започват да се състезават в клас “Ендуро”?

– Най-важното в “Ендуро-то”, а и за да победиш в спор, дори и във война, е да си спокоен! Защото ако си позволиш да се изнервиш, почваш да правиш грешки и бъркаш, губиш посоката и не постигаш нищо.

– Кога за пръв път се качи на мотор?

– През 2020-а година, помня, че беше март, бях 11-годишен. Баща ми Георги Синев кара мотори от малък, той е бивш състезател също в “Ендуро”, от него се запалих и аз по моторите. Чичо ми Антон Синев също е бивш “Ендуро” състезател.

– Значи при вас страстта към моторите е семейно хоби. Кога за пръв път се яви на състезание?

– Същата 2020-а година в Кирково, октомври месец.

– Как се представи?

– Трасето беше около 60 км, бяхме изминали близо 50 км, но почна да се стъмва и се отказахме  И се прибрахме.

– Значи спортната ти кариера, която днес е е на върха -ти си републикански шампион, е започнала с отказ?

– Да ( смее се – бел.ред.)

– А как протече състезателната ти 2021-а година?

– През 2021-а участвах активно с изключение на едно кратко прекъсване, защото претърпях инцидент по време на състезание. В Сопот паднах на едно спускане, счупих си крака и месец и нещо бях с гипс и се възстановявах.Тогава болеше доста, аз малко разтегнах и връзките, но за щастие се разминах без операции и се възстанових напълно.

– Тогава заради болката мина ли ти през ума да се откажеш от този опасен спорт?

– Изобщо!

– Ти затова и си шампион на България! Шампионите нямат пораженски мисли! Майка ти как реагира на падането и последствията от него?

– Мама много се уплаши, искаше дори да спирам, но баща ми ме подкрепи в моето категорично “Не”.

– Баща ти ли е твой треньор?

– По принцип си имам треньори от клуба “Севтополис”, за който се състезавам, те ме учат, но ето днес с тати бяхме горе в планината и карахме.Той също ме тренира постоянно.

– Майка ти идва ли с вас на състезанията?

– Да, тя не изпуска състезание, винаги е с нас и гледа с радост. Дори при презарежданията ни чака с тати да дойдем и винаги се грижи за нас – дава ни по нещо за хапване…

– Каква е любимата ти храна?

– Спагети с червен сос, но на състезание няма как да ми дава спагети ( бел.ред- смее се).

– Какви са твоите  очаквания за състезателния сезон 2022?

– Искам да покажа в състезанията по-доброто си “аз”! Искам да постигна нещо по-голямо от това, което постигнах през 2021!

– Пожелавам ти амбициите ти да се сбъднат, да побеждаваш и да се пазиш от травми и падания!

– Благодаря! Пазя се! Внимавам!

– Имаш ли свой любим състезател от българско или от световно ниво, чийто стил харесваш и на когото подражаваш?

– Да, имам. Той се състезава в българския шампионат по “Ендуро”, казва се Любомир Иванов, той стана шампион в клас “Про” и много искам да бъда като него!

– Има време! Животът е пред теб, шампионските купи също са пред теб, просто продължавай да имаш характера, силата, волята и ще сбъднеш мечтата си!

– Благодаря!

-Когато стана шампион, твоите съученици как реагираха?

– Всички много се зарадваха, някои от тях бяха много учудени и ме поздравяваха, хвалеха ме.

– Как протича зимната ти подготовка?

– Всяка неделя караме с клуба, а в събота с баща ми се качваме, когато можем, в планината. В свободното си време в понеделник, сряда и петък ходя на тренировки по “Таекуондо” и там поддържам със сериозни физически тренировки тялото си. Защото като паднеш някъде в гората, ти трябва сила, за да можеш да си вдигнеш мотора.

– Какъв мотор караш в момента?

– “Sherco X E 300”, 2022-а година!

– Кога за пръв път изпита невъобразимо удоволствие и гордост от себе си, че си постигнал нещо в този спорт?

– Още в началото, на първото състезание, нищо че спрях заради тъмнината. Бях много щастлив, много се зарадвах, че карам! Защото всичко започна като на майтап. От клуба на тати, в който той се състезаваше, го подкокоросаха, като му казаха: “Пусни малкия да види какво е”. И оттогава не спрях да карам! Тогава още изпитах истинско удоволствие и щастие!

– Какъв искаш да станеш като пораснеш?

– Искам да продължа бизнеса на баща ми – той има сервиз за автомобили, той е семеен бизнес и мястото ми е там.

– А по отношение на спорта какви амбиции имаш?

– Искам да стана шампион,  за започна да ходя на състезания извън България!

– Колко купи и медали имаш до момента?

– Имам 6 купи засега и 10 медала.

– Пожелавам ти да печелиш много нови купи и медали и един ден да излизаш на състезания навън!

– Благодаря!