Снимка: БФХандбал
От 13 до 30 януари 2022г. в Унгария и Словакия се проведе Европейското първенство за мъже. Любителите на хандбалната игра станаха свидетели на изключително интригуващи срещи, драматични обрати и спиращи дъха фамозни изпълнения. За съжаление, това беше поредният шампионат преминал без българския отбор. Той обаче не остана без българско участие. Сред впечатляващата група от доброволци се открояваха две наши момичета – Теодора Николова и Елена Накова, състезателки на ХК „Сливница“. Те бяха неизменна част и от успешно проведените в България Европейски първенства през 2019-та и 2021-ва година, съобщават от БФХандбал.
- Как се зароди идеята да участвате в конкурса за набиране на доброволци за ЕВРО 2022?
Ели: Идеята за това невероятно преживяване се роди още през лятото, когато участвахме в провеждането на Европейското първенство за младежи до 19 години в гр. Варна. Тогава президентът на БФХ, господин Росен Добрев, ни каза, че се набират доброволци за Европейското в Унгария.
Теди: Идеята веднага ни допадна, но имаше половин година до събитието и затова оставихме решението си за по-напред във времето. В крайна сметка, решихме да опитаме и след като успешно преминахме няколко кръга в онлайн конкурс, бяхме селектирани да сме част от Евро` 2022.
- В какво се изразяваше ангажиментът Ви към проявата?
Теди: В първата част на турнира бяхме заедно в Дебрецен. Работихме в хотела, в който бяха отседнали съдиите и делегатите. Задачата ни беше да решаваме проблеми от всякакво естество – бяхме отговорни за транспорта, пристигащите гости, а понякога дори и за храненията.
Ели: След груповата фаза на турнира се преместихме в Будапеща. Там аз бях в зоната на публиката, помагах на хората да се ориентират в залата и да намерят местата си.
Теди: A аз бях част от “Competition management”, което се изразяваше главно в подготовка на церемонията за откриване на мачовете (т.е носене на знамената на играещите отбори или това на ЕХФ).
- Помогна ли Ви натрупаният опит от участието в проведените вече няколко европейски първенства в България?
Ели: Досега сме били доброволци на три Европейски първенства в България и това със сигурност ни помогна. Вече имахме опит, а и ясна представа за това, което да очакваме, но разбира се в много по-мащабни размери.
Теди: Благодарни сме на Организационния комитет в България за възможността да участваме в тези събития, но най- вече на Кристияна Блажева и Георги Дойчинов за това, че те първи ни показаха света на доброволчеството, всеки път ни се доверяваха, напътстваха и ни подкрепяха да се развиваме в тази посока.
- Колко доброволци се включиха в проявата и от колко държави?
Теди: В цялата организация на този мащабен форум взеха участие повече от 2000 човека. От тях 700 бяхме доброволци от около 10 страни, но, разбира се, преобладаваха унгарците.
- Успяхте ли да създадете нови запознанства и приятелства?
Ели: Направих много нови запознанства и създадох приятелства с другите доброволци, както и с нашите координатори.
Теди: Запознах се с хора от различни култури, но общувах главно с интернационалните доброволци, тъй като унгарците бяха много, познаваха се и рядко някой се отпускаше да говори с нас на английски.
- Какво беше чувството не само да присъствате, а да сте и част от организацията на най-големия хандбален форум в Европа?
Ели: Чувството е уникално. Видяхме как когато много хора са събрани с една цел и всеки е съсредоточен върху задачите си, всичко се получава без да има проблеми.
Теди: Чувството е неописуемо. Въпреки че бяхме само доброволци, нас ни приемаха като наистина значима част от събитието. Освен че изпълнявахме задълженията си, имахме време и да гледаме мачовете. Беше вълнуващо да видим любимите си отбори и играчи на живо, както и да усетим бурните емоции на феновете и техните многобройни агитки.
- Какво Ви направи най-силно впечатление?
Ели: Най-силно впечатление ми направи това, че всичко беше много добре организирано и вървеше по точен график. Когато се появеше нещо непланирано, бързо се намираше най-доброто решение. Всички се забавляваха и едновременно с това допринасяха за провеждането на този огромен форум.
Теди: Впечатли ме организацията на турнира, тъй като всичко беше координирано и се случваше на време. За всичко си имаше отговорници, дори и за различните позиции на доброволците бяха назначени хора, които отговаряха само за една група, за да може възникналите проблеми да бъдат решени по-бързо.
- Кои са най-запомнящите се за Вас моменти от Европейското?
Ели: За мен това е гледката на огромната зала пълна с фенове, които подкрепят отборите си, и организатори, които са навсякъде и следят всичко да е наред, защото все пак целта на това мащабно събитие е да се играе хандбал на най-високо ниво. Изключително щастливи сме, че имахме шанса да се докоснем до това.
Теди: Цялото ни преживяване беше изпълнено със страхотни емоции, но това, което ще помня още дълго, се случи в основната фаза на турнира. За първи път бях знаменосец на мача Исландия – Франция и още в началото бях много развълнувана, тъй като носех знамето на французите – моите идоли. След представянето на отборите пуснаха химна на французите и аз насочих знамето към тях. Когато запяха настръхнах, треперех цялата и усещах, че сърцето ми ще изскочи. В залата имаше повече от 12 хиляди зрители, нещо, което никога не съм виждала в България. Емоцията беше неописуема!
